събота, 26 юли 2008 г.

За страха и самотата


Думите на Стивън Кинг се делят в три категории - мъдри, красиви и шокиращи. Подбрах няколко цитата от романа "Сейлъмс Лот". Това е първият роман на Кинг, който прочетох. Това е и неговата книга, която съм чел най-много пъти. И въпреки че "Сейлъмс Лот" е доста по-прост в сравнение с шедьоврите "Сърца в Атлантида" и "Романът на Лизи" (не включвам "Тъмната Кула", защото тя е несравнима), дори в нея има много мъдри и красиви неща (шокиращите са по-малко, все пак това е зората на Кинг). Ето малко мъдри мисли за страха, хората, които като мен не са загубили напълно въображението си и все още предпочитат да са сигурни, че вратата на гардероба е плътно затворена, ще ги разберат:

"Понякога се чудя как ли още не са закрещели стените от всички ужаси, които ни спохождат насън."


"Сам. Да, това беше думата, най-ужасната дума в английския език. Думата "убийство" бледнее пред нея, а думата "ад" е просто жалък синоним..."

"Нито едно дете не може да победи тези страхове, помисли си той. Щом не можеш да разкажеш за страха, не можеш и да го победиш. А страховете, заключени в детското съзнание, са прекалено грамадни, за да излязат през устата. Рано или късно си намираш спътник, за да крачи до теб край всички изоставени църкви, които отминаваш от беззъбото детство до изкуфялата старост. Докато стигнеш до днешната вечер. Днешната вечер, когато откриваш, че старите страхове изобщо не са изчезнали - само са били погребани в мънички детски ковчези с букетче от шипков цвят върху капака."

"Преди да задреме окончателно, той неволно се замисли - не за пръв път - колко странни са възрастните. Пият алкохол или приспивателни хапчета, за да прогонят страховете си и да заспят, а страховете им са толкова кротки, едва ли не питомни: работата, парите, още ли ме обича жена ми, кои са моите приятели. Всичко това бледнее в сравнение със страховете, които обграждат в тъмнината детското легло и само някое друго дете би могло да ги разбере. Не съществува нито групова терапия, нито обществена помощ за детето, което всяка нощ трябва самичко да се справя с нещото под леглото или в мазето - нещото, което се хили и подскача заплашително, но винаги остава точно извън границата на зрението. Нощ подир нощ детето е длъжно да води все същата самотна битка, а единственото лечение е постепенното закостеняване на въображението и това се нарича израстване."

Забележка: Не чакаите продължението на "Папа Краси"

1 коментар:

  1. А така - значи не само аз съм запълвала дълги страници с цитати на Стивън Кинг.
    Относно "Сейлъмс Лот" съгласна съм, че не е сред най-сложните му книги, но като всяко нещо у Кинг, тя има своя начин да еволюира. Откак прочех книгата винаги ме е глождило какво става все пак с прокълнатия отец, свещеникът, който не съумя да си запази вярата. Е, слава богу, Г-н Кинг не оставя нещата недовършени. Кулата е несравнима, защото тя върши точно това, което авторът й твърди, че върши - преминава през всички светове, свързва ги, държи ги като ос и те всички се въртят около нея. Ето защо появата на отеца от Сейлъмс Лот в разказа за Роланд и неговото пътуване не би трябвало да ме изненада, но истината е, че когато той се появи аз си бях сащисана. Като се замисля, почвам да откривам Кулата в толкова много книги на Кинг, но любимата им нейна поява е в "Безсъние". В голяма зала в града (Дери!!) са се събрали огромно количество дами, дошли да чуят беседата на изтъкната гостенка феминстка без да знаят, че мястото скоро ще бъде жертва на атентат. Между другото, съвсем втсрани от разказа и без очевидна връзка, се описва как малко момче, което майка му е замъкнала на сбирката, си запълва времето като рисува. Рисунката му е странно вълнуваща и той се опитва да я покаже на майка си, но тя е твърде заета, за да го слуша. А на рисунката се вижда мъжка фигура, далечно приличаща на стрелец от Дивия запад, застанал сред нещо подобно на алено море, а в далечината се вижда висок мрачен силует на нещо, което може и да е кула.
    Просто така, без да се натрапва, без да е прекалено очевидно, Кулата присъства .
    Ох, този коментар стана ужасно дълъг. Съжалявам. Само да добавя любимия си цитат относно детските страхове. Той е от "Куджо". Докато родителите се опитва да убедят малкия си син, че никакъв звяр с пламтящи очи не е видял в гардероба, че само така му се е сторило, малкия си мисли:
    "Разбира се, естествено - чудовища не съществуват.
    Освен онова, което живее в гардероба ми."

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)