понеделник, 7 юли 2008 г.

Не съществувам

Имам мечти, но нямам талант. Имам цел, но нямам път. Имам думи, но няма кой да ги чуе. И ако съберем всичко, което имам и извадим всичко, което нямам, излизам на минус. Какво ще рече това? Ами много просто - з не съществувам. Дори по-лошо - аз съм дупка. Предполагам затова нямам приятели, хората се страхуват да не паднат в мен, защото и дъно си нямам.
Как силно искам да летя, а вместо това всеки ден потъвам. Ставам все по бездънна дупка и все по широко нищо.
Слънцето не ме поглежда, защото губи лъчите си в мен, нощта ме ненавижда, защото съм конкуренция. Ако се изправя стърча, ако клекна ме газят. Ако говоря ми шъткат, ако мълча не ме разбират. Ако пея си запушват ушите, ако викам ми бият шамари.
Чувствам се като боклук, но няма кой да ми го каже, защото просто никой не вижда смисъл да говори с мен.
Думите, които искам да кажа, са повече от думите, които искам да чуя.

Малкият затворник в мен ви поздравява.

Острие, счупено стъкло, сълзи, викове, грозни желания на помрачено съзнание, отново викове и кръв.
А днес сълзи и болка. Няма кръв, но пак кърви.

Мразя живота си...

1 коментар:

  1. Готино стихотворение.
    Изказва неща, които не винаги си признаваме и/или осъзнаваме.
    Бих казал, че е в стил Стивън Кинг, макар че само повърхностно познавам неговият стил.

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)