вторник, 10 юни 2008 г.

Голгота

1
“Разпни го, разпни го!”
Устите крещяха,
очите търсеха кръв.
Ръцете космати
нагоре летяха
и блъскаха въздуха кух.
      И аз с тях.
      И аз крещях.
      И аз размахвах ръце.
Ето го царя,
облечен в червено,
облечен в своята кръв.
Венецът от тръни,
заплетен в косите,
дяволски думи дълбае.
Червени кръстове,
камшик изрисувал
по бялата плът на гърба.
Свистене и удар,
камък в чело,
покапала кръв по земята.
      И аз с тях.
      И аз крещях.
      И аз камъни хвърлях.
2
Тежи ли ти
кръста.
Тежи ли?
Защо се превиваш в прахта?
Стани!
       Полети!!
             Победи!!!
Не ставаш…
А как ще поемеш теглото
на целия свят,
       греховете?
Това е дърво.
Не си ли го ти
       сътворил?
Стани!
       Полети!!
             Победи!!!
Не ставаш…
Осъзна ли вече,
       че сбърка,
             като пи от горчивата чаша?
Недей се превива в прахта,
при баща си върви,
       Сине на Бога!!!
Стани!
       Полети!!
             Победи!!!
Не ставаш…
Не ставаш!

3
Чук
Пирон
Удар
Писък
-
Тишина.
Чук
Пирон
Удар
Писък
-
Тишина.
Чук
Пирон
Удар
Писък
-
Тишина.
Новият Бог
позорно виси.
       И аз
       от двете страни.
Голият Бог
позорно виси.
Грозният плод
на доброто.


И няма ангелски хор.

4
Очите –
избодени, слепи.
Ръцете –
приковани с пирони.
Червата -
вън.
Бузите -
издрани.
Гърдите -
покрити със рани.


Спасителят е мъртъв.

5
Нима бях там,
когато месията
биха?
Нима бях там,
когато с пирони
бе прикован?
Нима аз
чука държах
и забивах,
забивах
и виках?!


НЕ!


Не съм там,
а съм тук,
разпънат на кръста,
изложен на показ.
Мен
       ме биха.
И мен
       ме заплюха.
Мен
       на кръст
       приковаха.
Къде е Христос,
Божият син,
за моите грешки осъден.
Ето, в ръцете ми,
сбръчкани дупки –
по една
за всеки завет.
Ето смъртта,
       Моя сестра,
протяга към мене ръце.
       И Той бе там.

       И Той плака за мен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)