петък, 30 май 2008 г.

Приказка на сенките: Последната невяста

Един ден на вратата ще се почука. Няма да се звънне, а ще се почука. Ти ще станеш и ще отвориш. Кой мислиш ще видиш? Кой чука, когато може да звънне?
Ще отвориш вратата и на прага ще видиш Нея - Смъртта. Не с качулка и остра коса, а в бяла булчинска рокля и с букет в нежните си, чисти ръце.
Как ще разбереш, че е Смъртта? Ще разбереш, не съм срещал никой, който да не я е познал.
- Може ли да вляза? – ще попита тя. Кажи да, тя така или иначе ще влезе.
- Дойдох за теб – ще каже тя. – Аз съм Последната невяста.
- Защо аз?
- Грешен въпрос, трябваше да попиташ “Защо сега?”. Моето име е Неизбежна, въпросът е “Кога”.
- Не – ще кажеш ти. – Не трябва да ти задавам въпроса “кога”. Твоето име е Неизбежна, но не и за мен.
Смъртта ще се засмее с приятния си, звънлив глас.
- Кой си ти и какво имаш, което те прави повече от другите?
Кой си ти наистина? Имаш ли нещо, което аз нямам? Имаш ли нещо, което никой няма?
- Имам – ще извикаш ти. – Имам нещо, което никой друг няма. Аз не трябва да умирам.
- Милиарди си отидоха преди теб, милиони ще те последват. Защо бих те отминала?
- Аз вече съм женен.
- “Докато смъртта ви раздели”. Аз съм Последната невяста, никой не може да ми устои.
- Но моята съпруга е красотата на живота. Каквото има тя, мое е.
- Красотата на живота? Това е сестра ми. Тя е невярна и развратна, имала е много и всички е загубила. А аз съм вярна и Вечна.
- Не. Аз и животът сме свързани.
- Аз разделям. Аз развързвам.
И тогава ще усетиш, че това е краят на спора. Смъртта ще победи. Както винаги. Един последен въпрос към нея:
- Може ли да взема нещо с мен?
- Каквото желаеш – ще отвърне тя с ослепителната си усмивка.
Ти ще се огледаш. Ще имаш толкова много неща, които би искал да вземеш. Книги, предмети, скъпи дрехи, пари.
Ще решиш да вземеш ценна картина, дело на прочут художник. Но тя ще е здраво закрепена за стената.
Ще решиш да вземеш красивата дреха, подобаваща на крал, защото ти си крал и господар на живота си. Но дрехата ще се разпадне в ръцете ти.
Ще решиш да вземеш ценната книга с мъдрости за живота, но тя ще ти е безполезна, а страниците ще са бели и празни. Прочетеното - прочетено, чутото -чуто. Време е да умреш.
Ще изтичаш при смъртта и ще кажеш:
- Ти ме излъга. Не мога да взема нищо.
- А какво е това на гърба ти?
Ще погледнеш назад и ще видиш голяма, зелена раница.
- Не знам какво е.
- Аз знам – ще се усмихне Смъртта и ще те погледне с ярките си зелени очи – Това си ти. Твоите дела определят същността ти. Твоите дела и твоите избори.
- Но ти каза, че мога да взема каквото желая?
- Твоите желания определят изборите ти, съответно делата ти. Следователно ти си, каквото си искал да бъдеш и това ще вземеш. Не бързай да ме обвиняваш в лъжа, аз измервам думите си.
Тогава Смъртта ще ти подаде ръка. Ти ще я поемеш и ще я последваш. По някое време ще попиташ:
- Няма ли да хвърлиш букета, за да избереш следващият, когото ще вземеш?
Тогава Смъртта ще се засмее весело. Знаеш ли, тя има много приятен смях и интересен характер. Хората несправедливо се страхуват от нея.
- Идеята ти за букета е интересна – ще каже тя, – но няма нужда.
И така, заедно ще отидете в нейното царство.
Последната невяста, Неизбежната, Вечната. Това са имената и. От мига, в който сме заченати, сме и обещани. И всеки ще я види. Не се страхувай от нея. Тя не е краят, тя е началото.
Готов ли си?
И да не си, тя идва...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)