събота, 17 май 2008 г.

Бягство

Ръцете ми напипват тънката мембрана между световете. Пръстите ми докосват нежната материя. Стискам. Завесата поддава. Разкъсва се. От разкъсаните места излиза мрак, който се стича по стените на реалността. Накъдето и да се обърна виждам само този свят. Той е изпълнен с изкуствени цветове и звуци. Пълен с изкуствени  хора. Тази реалност ме е обгърнала и ме задушава.
Продължавам да се боря и да разкъсвам света. Усещам черния мрак, който се стича по ръцете ми. Поглеждам ги. Те също са станали мрак. И аз съм мрак.
Тъмнината ме обгръща отвсякъде. Нося се в този океан от нищо. Под мен са разкъсаните остатъци от реалността.
Започвам да размахвам краката и ръцете си. Зная, че зад мрака има нещо. Искам да се измъкна. Усещам присъствието на отвратителни и опасни чудовища, които се движат в тъмнината около мен.
Над мен се появява светлина. Започвам да плувам към нея. Успявам да изляза от морето от мрак и лягам на брега. Още съм покрит с мрак, но той се стича по мен и скоро съвсем ще падне.
Изправям се. Намирам се сред някаква мъгла, а мракът зад мен не е море, а малка локва. Дупка в тази реалност.
Мъглата постепенно започва да се отдръпва. Появява се роза, зад нея още една. Намирам се сред поле от рози. Хиляди рози, милиони. А сред розите се издига високо здание. Кула. Аз я познавам, виждал съм я. Виждал съм я в сънищата си.
Това е Тъмната Кула, където започва и свършва всичко. Това е Тъмната Кула, която се издига сред световете. Единственото реално нещо и единственото нещо, което има значение…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)