петък, 16 май 2008 г.

Свърши се...

12 дълги години. 24 срока. Стотици часове.
Откакто се помня, животът ми се управлява от една демонична институция, която поробва душите и умовете на хората. Толкова дълго, толкова дълго...
Остава ми още една седмица и официално ще съм свободен. Фактически обаче днес беше последното ми изпитание. Цяла нощ не мигнах. Учих, писах и превеждах блъскан от силите на Лукавия Немски. Но тази сутрин, приблизително в 07:45 застанах пред покорната робиня на Пъкъла (училището) и Лукавия (немският) и се изправих срещо огнените и стрели със силата на железният си ум и с помощта на пищова, който правих през нощта. Накрая, като символ на победата на доброто над немския, животът ми беше осветен от една заслужена тройка.
И това беше краят. Веригите отслабиха хватката си, а товарът на гърба ми олекна. Скоро ще разкъсам металните окови и ще отхвърля игото на образователната ни система. Няма вече първа смяна в 7:30 часа сутринта, няма вече жълти книжки на позора, няма вече класни и безсмислени предмети. Свърши се!!! Сега ще сляза от кръста на който висях толкова дълго.
Не мога да повярвам, че това свърши. Имам чувството, че ще се събудя и ще се окаже, че още съм в 7-ми клас и трябва да чета за баба Илийца. Но не, свободата е на няколко крачки от мен. Виждам светлина и вървя към нея.
А после какво?!...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)