сряда, 9 април 2008 г.

Мъдра приказка с поука, обрат и неочакван край


Имали едно време...
Имало и едно друго време...
И между тези две времена се случили събитията, за които сега ще ви разкажа...

В едно кралство, недалеч от мястото, за което си мислите, живеел крал без име (защото не му хареса това, което аз му измислих) и трите му дъщери. Кралят, подобно на повечето си колеги, бил много богат. Причината била пословичната му скромност. Той ценял парите като никой друг човек. Негов идол и учител в живота бил Чичо Скрудж.
           Този крал бил и много мъдър. Винаги успявал да си реши судокуто и веднъж спечелил 200 лв. от местния вестник за пушачи "24 фаса", които грижливо прибрал в хазната си. По тази причина му било изключително трудно да затвори издателството няколко месеца по-късно, но просто нямало как. Кралят разбрал от телевизията, че "всяка година няколко хиляди европейци спират да пушат, защото умират", а в цялото кралство нямало толкова.
           Най-голямото му притеснение обаче, като на всеки загрижен баща, било бъдещето на дъщерите му. Разбира се, те щели да получат богатствата след смъртта му (кралят гледал съкровищата му винаги да могат да се разделят на 3, за да избегне конфликти), но дали щели да се грижат добре за тях. В това кралят силно се съмнявал.
           Най-малката - Тремпетида била много суетна. Всеки ден се гримирала, мажела, решела и правела всякакви други странни неща, които кралят не разбирал, но се срамувал да попита.
           Средната - Портавида била много мързелива. Ставала в 11 часа всяка сутрин и закусвала в леглото. След това лягала да поспи, докато стане време за обяд. Тогава ставала и слизала да обядва със семейството. Кралят бил стар,  не знаел точно колко му остава и искал да прекара последните си дни с дъщерите си. Затова настоявал всички да обядват заедно.
           Най-голямата дъщеря - Дертипилемида била и най-голямата надежда на краля. Той никога не го признал, но винаги я смятал за най-умна и красива от трите. Тя се научила да чете съвсем малка. Първата и книжка била "Приключението на Гумената Чушка". Поданиците на краля също много я обичали. Тя била мила и щедра към всички. Когато навършила пълнолетие, първата и работа била да отвори библиотека. Това била най-голямата и красива библиотека сред всички библиотеки в измислените кралства по света. За съжаление, жителите на кралството не били от най-четящите хора, така че самотната библиотекарка си седяла на бюрото, четяла вестник "Труп" (вестника на пенсионерите) и чакала евентуално някой да дойде.
           И въпреки че като цяло сестрите били доста различни, всеки петък в 19 часа, само Тремпетида почвала от 17, те се събирали и започвали да се преобличат и контят за баловете, които се провеждали в съседното кралство. В 21 часа излизали и се прибирали чак в събота сутринта.
           Кралят се притеснявал, че дъщерите му са твърде повърхностни, дори Дертипилемида. Страхувал се, че ще пропилеят богатството му, събирано с пот, с кръв и судоку. Страхувал се, че не знаят кое е важното в живота. Така един ден решил да им даде урок...

Когато в четвъртък седнали да обядват, кралят се изправил и казал:
- Утре искам да се видя с вас вечерта. Чакайте ме в 18 часа пред входа на съкровищницата ми.
Дъщерите му веднага почнали да протестират. Тъй като трите говорели едновременно кралят различавал само отделни думи, но най-често до него достигала думата "бал".
- Никакви балове утре. Трябва да ви кажа нещо. Утре - в 18 часа.
След това седнал и продължил да се храни.

На следващия ден наредил на слугите си да затрупат богатството му с лайна.
- Добитъкът трябва здраво да се напъне - казал един от тях. - Тук има доста злато.
- Не - отвърнал кралят. - Вие трябва да се напънете. Искам лайната да са човешки. Те миришат най-силно и противно.
И така, с помощта на съгражданите си, кралските слуги успели да затрупат цялото съкровище с тонове шоколадоподобно вещество.

Вечерта, точно в 18 часа, кралят дошъл пред съкровищницата си, където заварил трите си намусени дъщери. Тремпетида го гледала, сърдито присвила неначервените си, за пръв път от много години, устни. Портавида търкала сънените си очи. А Дертипилемида размахвала ръце и пропъждала мухите, привлечени от неприятната миризма наоколо.
Кралят ги въвел в хазната. Трите момичета не могли да повярват на очите си. Там, където преди се простирали планини от злато и сребро, мед и масло, сега имало безбрежно море от лайна, в което плували корабчета, пак от лайна, но от друг вид. Тогава кралят започнал да обяснява:
- Взех решение. Ще раздам всичките си богатства на бедните и простите. Искам народът ми да ме запомни като... абе, просто искам да ме запомнят. Затова сега ви давам тези торби - като казал това, им подал по едно пликче от Била. - Напълнете ги колкото можете. Всичко, което вземете си е за вас. Останалото ще го раздам.
Сестрите не помръдвали. Не можели да повярват, че това се случва. Но след като разбрали, че баща им не се шегува и наистина иска от тях да нагазят в лайната, те тръгнали.
Бавно започнали да навлизат в лайняното море. Лайната покрили стъпалата им, след това стигнали и до колената. Дертипилемида затворила очи, затаила дъх и първа бръкнала в гнусната кафява маса, покриваща богатството на баща и. Портавида я последвала, бръкнала, загребала шепа лайна и злато и изсипала всичко в торбичката. Тремпетида обаче не смеела. Не искала да докосва лайната, откъде да знае дали серящият си е измил гъза преди това. В крайна сметка решила, че вероятно малко ровене в лайна е по-добре от бедност, навела се и бръкнала. Но в мига, когато буцестите изпражнения докоснали и полепнали по ръката и, тя не издържала. Излязла тичешком от хазната, оставяйки кафяви следи да показват пътя на нейното отстъпление и повърнала в празната си торба.
Другите 2 сестри не се отказвали. Портавида стискала зъби, за да не повърне. Сълзи от погнуса се стичали по бузите и се смесвали със сополите, но тя разбира се не била глупава и не ги изтрила с омазаните си ръце. И така плачела, ровела в лайната и пълнела торбата си. Накрая торбата се препълнила и сестрата излязла от кафявото море. Торбата и била пълна, но имало колкото злато, толкова и лайна.
Най-голямата сестра работела бавно и съсредоточено. Бръквала и ровела докато напипа нещо, след това го вадела, почиствала го, доколкото това било възможно и чак тогава го пускала в торбата. Открила, че с лайната се свиква. Не плачела, дори по едно време се усмихвала, защото осъзнала, че торбата и е наполовина пълна, а вече е събрала повече злато от двете си сестри, взети заедно. И вероятно щяла да излезе от лайната, сияеща от радост, ако не бил малкият инцидент, който претърпяла, малко преди да завърши ловът на съкровището.
Чантичката вече била почти пълна и доста тежала. При поредното си навеждане Дертипилемида загубила равновесие и пльокнала по очи в студените лайна. Когато се изправила, се подхлъзнала и паднала и по гръб, така че по нея не останало чисто място. Тя плювнала лайната, които били успели да влязат в устата и, стиснала зъби и се заела за работа. Скоро чантата била пълна и принцесата излязла от лайната.
Трите момичета застанали пред баща си, който изглеждал много доволен.
- Ето, най-чиста остана Тремпетида, но нейната торба е празна - заговорил кралят. - Портавида свърши бързо, но торбата и е пълна с лайна. Дертипилемида е най-мръсна, но пък, ако това, което ви казах, за раздаването на богатството и така нататък, беше вярно, тя щеше да е най-богата от вас трите.
Момичетата изглеждали шокирани. Кралят продължил с речта си:
- Това, което изглеждаше като море от лайна, се оказа съкровище. В живота е същото, понякога това, което изглежда най-грозно и отблъскващо е най-ценното. И обратното, понякога под бляскавата външност има само лайна. Бъдете мъдри, изпитвайте нещата, преди да приемете нещо за истина. Това исках да разберете. Сега може да се измиете.
Принцесите обаче не помръдвали от местата си. Дертипилемида попитала:
- Значи няма да си раздаваш богатството на бедните и простите?
- Не - усмихнал се баща и.
- Значи напразно се ровихме в лайната?
- Да. Е, не напразно, нали научихте нещо...
Трите момичета се спогледали. Дертипилемида пуснала чантата на земята и извадила пистолет, сестрите и я последвали. Оръжията били насочени към краля, който не разбирал какво става.
- Татко, време е да ти признаем истината. - Казала Тремпетида - Ние сме Робин-Худките.
- А? - шокирал се бащата, който не чул добре.
- Худките - повторила Дертипилемида, за да не стават грешки. Портавида обяснила:
- Ние не ходим на баловете в съседното кралство. Всеки петък вечерта пресрещаме отиващите натам и ги обираме. Парите раздаваме на бедните.
- И ни писна от глупостите ти - казала най-голямата сестра. - Това, всеки ден да обядваме заедно, е най-досадно. Да не мислиш, че ни е вкусно да ядем, докато мляскаш с беззъбата си уста? Ами като пърдиш, да не мислиш, че се радваме?
- Не пърдя на масата - заоправдавал се кралят.
- Аз пърдя - казала леко изчервена Портавида.
- Няма значение - продължила Дертипилемида - важното е, че ни е неприятно. А сега с това, с тези лайна, вече прекали. Ето го и нашият урок, който сигурна съм ще научиш - всичко си има граници. Не може да заплашваш дъщерите си с бедност и да ги караш да се ровят в лайна. Това беше последната капка. Чашата преля.
И Дертипилемида стреляла. В главата на краля се появила дупка. Малко мозък надникнал през нея и паднал за земята. Кралят се строполил. Бил мъртъв.
Принцесите казали, че било инцидент и наредили да изхвърлят тялото в морето. След това заповядали на слугите да почистят съкровището и се възкачили на трона, който се разделял на 3.

Същата нощ обаче, морето изхвърлило закръглена фигура на брега. Трупът на краля. Раната му била изчезнала. Той отворил очи, усмихнал се и се изправил. Тръгнал към замъка, където имало купон по случай новите управници.
Преди години кралят много обичал да пътува. Най-голямата му тайна била свързана с пътешествието му до НРО. Докато бил там, кралят се натъкнал на група подивели цигани. Те били заловили Смъртта и искали да и инжектират пепси. Кралят извадил мечът си и се втурнал да спаси Смъртта. След като циганите станали на парченца, той развързал смъртта и и дал Coca-Cola, за да възстанови силите си. След това те сключили мирен договор. Кралят обещал никога да не разказва позорната случка. В замяна Смъртта  му обещала, че през следващите 10 години няма да го вземе.
И така, без да подозират за това, дъщерите му празнували. Но скоро щели да научат, че всичко лошо се връща...

Кралят се прибрал и наредил на стражите си да арестуват принцесите. След това изпратил вестоносци да повикат Мишо, президентът на Обеля. Когато той пристигнал с каруцата си, кралят му подарил дъщерите си. Според него те щели да се вписват много добре в харема на Мишо. Войниците ги оковали, а кралят се навел, подпрял се на каруцата и им казал:
- Ето го и последният урок: Най-добре се смее този, който се смее п... по...
Кралят не могъл да довърши. 10-те години, отпуснати от Смъртта били свършили. Владетелят получил удар и умрял на място. Трупът му все още бил подпрян на каруцата, когато Мишо замахнал с камшика и шибнал сестра си Катя, която теглела впряга.
Трупът се свлякъл на земята, а изцъклените мъртви очи на краля наблюдавали отдалечаващата се каруца. Трите му дъщери плачели, оковани и унизени, а Мишо щастливо се смеел и удрял сестра си с камшика...

Край

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)