събота, 5 април 2008 г.

Смрадливото краварче


Имало едно време едно малко селце. В селцето живеели не повече от 30 човека и всички се познавали. Но сред тях имало двама които силно се откроявали. Единият бил най-богатият човек на селото Бай Байлаиф, а другият най-бедният - краварчето Милчо. Милчо бил по-известен като смрадливото краварче защото много му миришели краката. Той пробвал какво ли не за да се отърве от този проблем, но нищо не помагало. В крайна сметка решил просто да не се събува пред други хора. Един ден Бай Байлаиф извикал краварчето Милчо.
- Милчо, както знаеш, аз съм най-богатия човек на селото - започнал богаташът - Аз имам 10 кокошки, 3 кози, 3 прасета (ако броим и жена ми) и 1 крава. Най-много си обичам кравата. Искам днес да я изведеш да попасе прясна тревица, докато аз съм в другото село да си търся нова женица.
При последните думи Бай Байлаиф се усмихнал, доволен от остроумието си.
- Като се върна ще ти дам 2 жълтици, но много ще се ядосам ако нещо се случи с кравата ми.
- Спокойно, - казал Милчо - Аз съм професионалист.
И така смрадливото краварче и кравата отишли на най-хубавата полянка в селото. Милчо легнал до едно дърво, а кравата почнала да пасе. Денят обаче бил изключително горещ. Милчо се съблякъл полугол, но най горещо му било на краката. Огледал се, видял че наблизо няма хора и си казал:
- Какво като ми смърдят краката. Никой няма да ме усети.
Милчо свалил обувките си. В началото всичко било наред, но внезапно едно врабче паднало мъртво до него. Тревата наоколо почнала да пожълтява а листата на дърветата окапвали. Към врабчето се присъединили една катеричка и един самолет. Земята се разтворила и мъртвите започнали да излизат и да бягат, но след това се задушавали и отново умирали. Вонята стигнала и до кравата на Бай Байлаиф. Тя се изправила на два крака, запушила носът си и взела едно въже. Отишла до близкия мост, направила си примка и се обесила.
- Нее - изкрещял Милчо, но вече било късно. Тялото на кравата се полюшвало като цифка от носа на олигофрен.
Смрадливото краварче седнало да плаче. Но нямало смисъл от сълзи. Милчо станал, взел друго въже и също си направил примка. Тъкмо мислел да скочи, когато чул приятна мелодия. Обърнал се и зад себе си видял големия лош Вълк, който си   тананикал: "Вече ми е леко, чувствам се добре". Вълкът носел две въдици на рамо.
- Здрасти, краварче, искаш ли да ловим риба заедно?
- Защо? - Учудил се Милчо.
- А, защо не? - Отвърнал интелигентно Вълкът. - Всъщност днес изядох седемте козленца и съм много щастлив. Ако искаш ела, щото имам една въдица в повече.
Краварчето се замислило и решило, че преди да умре няма да е лошо да си поживее. И така след два часа Вълк и смрадливото краварче седели на брега на Обелската река (защото НРО било близо) и ловели риба. Никой от тях не чул колелото което спряло зад тях. Това била червената шапчица, бившето гадже на вълка. Те се били разделили, защото тя настоявала той да си избръсне гъза, а той смятал че това е унизително за мъжки вълк. Сега двамата много се ненавиждали
И така Червената шапчица спряла, подпряла колелото на едно дърво и тихичко се приближила. Навела се взела голям камък от земята и го хвърлила към вълка. Камъкът го дръннал по тиквата и отскочил назад.
- Умри, говедо смрадогъзо! - Викнала червената шапчица, метнала се на колелото и отпрашила. Вълк станал, хвърлил въдицата на земята и заплашил Шапчицата на майка:
- Ще ти изям майката, кранта проклета...
Но докато бил обърнат с гръб нещо се хванало на въдицата. Тя литнала към водата, но Милчо успял да я хване, дръпнал и пред тях с целия си блясък увиснала златната рибка.
- Здравейте - казала тя - Сега ще изпълня 3 желания на този, който ме хвана.
- Аз те хванах - казал Милчо.
- Но това е МОЯТА въдица - развикал се Вълк.
Те дълго се карали и почти щели да стигнат до бой, когато рибката казала:
- Ще направим следното - на всеки ще изпълня по едно желание и после аз ще преценя на кой да изпълня още едно.
- Става, - казал Вълк - Аз искам да съм най-богатия и известен човек на света.
- Добре - казала рибката - Ще изпълня желанието, въпреки че много мразя алчни хора.
И така изведнъж тълпи от почитатели наобиколили вълка. Няколко луди фенки се съблекли голи и се хвърлили към него, но били спрени от охраната. Милчо с отвращение забелязал, че едната не била съвсем жена...
- Сега е твой ред, краварче - Какво искаш най-силно.
За Милчо никак не било трудно да измисли:
- Искам крава, същата като тази на Бай Байлаиф.
- Браво, Милчо, ти си много добродушен - Казала рибката и новата крава се появила до смрадливото краварче - Можеше да си поискаш нещо материално, например несметни богатства или власт, слава, сила или нещо такова. Тогава нямаше да се притесняваш за кравата. Но ти си добър човек и не мислиш само за себе си...
-  Не - казал Милчо и се хванал за главата - Просто не се сетих.
- КАКВО - викнала рибката - повече от алчността мразя само глупостта, затова ще дам последното желание на Вълк.
- Ура - зарадвал се вълкът - Искам кравата на краварчето да умре.
Новата крава паднала мъртва и червеи почнали да я ядат плътта и. Рибката се метнала във водата, а Вълк в голямата лимузина, която го очаквала. Милчо останал сам на брега.
Върнал се на моста, където го чакало приготвеното за бесилка въже. Сложил примката около врата си и се приготвил да скочи.
- Хей - казал някой зад него. Това бил Мишо, който се размотавал с бутилка Coca-Cola в ръка. - Няма нужда да го правиш. И без това скоро всички ще умрем. Идва потоп, не знаеш ли?
- Стига глупости - казал Милчо и се хвърлил. Увиснал точно до кравата. В момента, в който тялото на смрадливото овчарче увиснало, въжето на кравата се скъсало и тя паднала на земята. Изправила се жива и здрава и казала:
- Брей, за малко да се удуша.
Милчо се опитал да се освободи, но не успял. Умрял там, увиснал от моста с напикани гащи...

Милчо отворил очи. Една чушка стояла над него.
- Здравей, Милчо, - казала чушката, която някога била направена от гума - Мармота те очакваше...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)