Да се завърнеш

Днес се завърнах, поне за кратко, в земята на моето детство. Там където съм израсъл, където срещнах първите си приятели и врагове. Увиснах отново на зеления лост, който се беше свил от дъжда или от времето, заврях се в най-страшните и тъмни места на запуснатата къща, припомних си доброто и лошото с усмивка.


Обаче най-важното беше срещата ми с много стари познати и приятели. И запознанството ми с някой нови. Това на снимката са небезизвестните на феновете ми Стефан и Дени, до култовия паметник на "бабичката" (Майката на Георги Димитров). Отдавна не ми се беше случвало появата ми да предизвика толкова много усмивки и щастливи лица. И гняв в очите на един човек. Но гневът на фона на щастието беше приятен. Като лютото в дюнерите. Подробно описание за неприятните събития очаквайте скоро. Ще бъда много описателен и точен.

Мечтата ми е един ден да се завърна, без да се притеснявам кой какво ще каже или ще направи. И разбира се, поне още веднъж да стъпя в другата си любима сграда на Дондуков... Мечтите умират последни.

Коментари

  1. мечтите умират последни...
    усмивка за теб!

    коментарът ти ме озари като слънце... благодаря ти! иска ми се да прочета приключенията на гумената чушка... в коя книжарница бих могла? :)

    ОтговорИзтриване
  2. мечтите умират последни...
    усмивка за теб!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)