неделя, 9 март 2008 г.

Да се завърнеш

Днес се завърнах, поне за кратко, в земята на моето детство. Там където съм израсъл, където срещнах първите си приятели и врагове. Увиснах отново на зеления лост, който се беше свил от дъжда или от времето, заврях се в най-страшните и тъмни места на запуснатата къща, припомних си доброто и лошото с усмивка.


Обаче най-важното беше срещата ми с много стари познати и приятели. И запознанството ми с някой нови. Това на снимката са небезизвестните на феновете ми Стефан и Дени, до култовия паметник на "бабичката" (Майката на Георги Димитров). Отдавна не ми се беше случвало появата ми да предизвика толкова много усмивки и щастливи лица. И гняв в очите на един човек. Но гневът на фона на щастието беше приятен. Като лютото в дюнерите. Подробно описание за неприятните събития очаквайте скоро. Ще бъда много описателен и точен.

Мечтата ми е един ден да се завърна, без да се притеснявам кой какво ще каже или ще направи. И разбира се, поне още веднъж да стъпя в другата си любима сграда на Дондуков... Мечтите умират последни.

2 коментара:

  1. мечтите умират последни...
    усмивка за теб!

    коментарът ти ме озари като слънце... благодаря ти! иска ми се да прочета приключенията на гумената чушка... в коя книжарница бих могла? :)

    ОтговорИзтриване
  2. мечтите умират последни...
    усмивка за теб!

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)